През лето 1993-то (има няма 18 години преди днес) за пръв път излязох извън пределите на България като станах част от една ученическа екскурзия с амбициозен маршрут – пет държави за две седмици. Всеки ден скачахме от дестинация на дестинация и регистрирахме посещение на всички катедрали, замъци и палати, които попадаха на пътя ни. В края на екскурзията вече бях видяла най-високата, най-старата, тази с най-голям църковен орган и най-много картини на квадратен дециметър; бях почерпила от културният извор повече, отколкото можех да поема, до степен на пресищане.
Мисля, че там някъде ме напусна желанието за класически туризъм и съпътстващото го надбягване по забележителности. Заменихме го с разходки и други ежедневности, като пазаруване в супермаркета например; така по-близо до хората човек може по-добре да усети нравите и навиците на обществото в непознатата държава.
Но миналият уикенд във Виена ме завърна към туристическите ми корени. Бившата имперска столица винаги е била ключово място в Европейската история, предлагаща изобилие от световноизвестни галерии и музеи, прочути религиозни паметници и архитектурни съкровища. И седмици не биха били достатъчни, за да се обиколят многото атракции на града, а ние имахме едва един уикенд, за да видим най-същественото.
Пътуването ни до Виена беше съвсем набързо организирано и нямах възможност да проучвам и да правя планове предварително. Едва когато пристигнахме в хотела, остана време да погледна картата на града и подплатена с изчерпателно инфо от туристическия портал на Виена набързо спретнах маршрута за оставащия половин ден. Бяхме отседнали в района на Ландщрасе (Landstrasse), малко извън идеалния център. Благодарение на компактния размер на Виена, това означава само около 30 минути разходка с бодра стъпка до границите на Стария град (Innere Stadt), където са разположени по-голямата част от забележителностите.
На пръв поглед нелогично реших да пропуснем намиращия се съвсем наблизо Белведере (Belvedere). Дори и едно експедитивно посещение на двореца и прилежащите му градини лесно може да отнеме половин ден, а това беше време, с което не разполагахме. Вместо това бях запланувала да посетим няколко музея, удобно разположени в непосредствена близост един до друг в част от града, описателно наричана “Музейния Квартал ” (Мuseums Quartier).
Пътем минахме през Шварценбергплац (Schwarzenbergplatz), където се намира внушителният мемориал на Незнайния Съветски войн (преди известен като ‘Паметник на Червената Армия’) издигнат през 1945 г. в чест на 17000 войници, загинали през Втората световна война в “битката за Виена” или както е посочено по-поетично “в сражение срещу фашистките завоеватели за свободата и независимостта на народите в Европа”.
Една по-малко субективна версия на тази част от историческото минало разказва, че въпросната битка е всъщност опит на Сталин за стратегическа окупация на Виена и мемориалът иронично възспоменава онези, които са помогнали за осъществяването на този опит.
Карлскирхе (Karlskirche), един от най-известните религиозни монументи на Виена, е само на пет минути пеша от Шварцбергплац (Schwarzbergplatz). Креативната архитектура и екстериор на сградата впечатляват с необичайната си комбинация от елементи, заети от различни стилове и епохи: древна Гърция (порталът ала Пантеон), древния Рим (двете колони с барелеф) и Виенския барок (куполът и двата павилиона).
Интериорът на църквата макар и по-конвенционален, е богато украсен с изображения и релефни скулптури; неслучайно се счита за образец на бароковия архитектурен стил. Всяка събота между март и декември той се превръща в мистична сцена, където повече от 40 музиканта представят последното произведение на Моцарт – Реквиемът. Билети за концертите в Карлскирхе могат да бъдат закупени онлайн на цени от 35 евро до 53 евро, в зависимост от местата.
Едноименният площад Карлсплац (Karlsplatz) се намира от външната страна на Рингщрасе (Ringstrasse) – главната обиколна улица, която дефинира границите на Стария Град (Innere Stadt). Покрай широките платна и тротоари на мащабно планираният булевард могат да се видят най-разкошните и значими сгради в града, сред тях на Парламентът на Австрия, Кметството (Ratthaus), Операта, и сградите близнаци на Музея на изящните изкуства (Kunsthistorisches Museum) и Природонаучният музей (Naturalhistorisches Museum).
Двете сгради близнаци, отворили едновременно вратите си през далечната 1891, са построени по поръчение на император Франц-Йосиф I, който искал да създаде подходящ подслон за внушителните арт колекции на Хабсбургите и да ги направи достъпни за широката общественост.
Вътрешността на Kunsthistorisches Museum е по императорски помпозна, богато украсена с мрамор, орнаментална мазилка, златни фигури и уникални произведения на изкуството.
Тук са събрани културно значими произведения на изкуството и историята от седем хилядолетия – от древен Египет до края на 18 век. В основната сграда на Рингщрасе в обширна галерия на втори етаж са представени картини на Микеланджело, Рафаел, Рембранд, Веласкес и други световноизвестни майстори на четката и палитрата. Изложени са още обширна колекция от монети, древногръцки и древноримски антики и реликви от Близкия Изток и Египет.
Музеят е отворен от 10ч до 18:00 (до 21:00 в четвъртък, затворен в понеделник), като аз успях да вляза само час и половина преди края на работното време. Реших да не се разпокъсвам из отделните етажи и да прекарам малкото време, с което разполагах, изцяло в спокойна обиколка по стаите на художествената галерия, в тихо съзерцание на дъхоспиращите произведения на изкуството, които украсяваха високите стени. За съжаление, мис З. приключи със следобедната си дрямка тъкмо, когато влизах в Музея и скоро след това започва да изразява очевидното си недоволство, че стои вързана в количката без право на глас. Бавният ход, който си представях, се превърна в бърз спринт и за жалост визитата ми приключи по-скоро, отколкото ми се искаше.
Освен перманентните експозиции, в музея се помещава и временна изложба (14 февруари – 6 май 2012 г.) на произведения от Густав Климт, най-известният художник-символист на Австрия, чиито 150та годишнина се чества с представяне на творчеството му на различни места във Виена. За съжаление, изложбената зала с изкуството на Климт не беше достъпна за колички, плюс че имаше опашка от посетители без деца, които можеха да си позволят търпеливо да изчакат своя ред.
Тук е моментът да предложа на малцината ентусиасти, дръзнали да посетят Kunsthistorisches museum сами с бебе, да носят ‘кенгуру’. Не видях очевиден начин за изкачване на външните стълби, различен от пренасяне количката на гръб. Отварянето и затварянето на тежките входни врати е само по себе си физически труд, а с количка – десет пъти повече. В сградата има асансьор, който е в услуга на тези със затруднена мобилност, но дори и с него все още има части (като изложбата на Климт), които са практически недостъпни за тези, които не могат да се придвижват самостоятелно. 
Точно срещу Кунстхисторишес музея се намира Музейният квартал (Museums Quartier/MQ), който представлява бивши императорски конюшни, превърнати в комплекс от музеи в началото на 21ви век. Разположен в епицентъра на Виена, МК обхваща широк микс от културни институции, ресторанти, кафенета и магазини и е предпочитано място за разходка и срещи за много от младите жители на Австрийската столица. 
Тук са Музеят на модерното изкуство (MUMOK), Фондация Людвиг и Музеят Леополд (виенски модернизъм и австрийски експресионизъм). Бях планирала да видя “Mice in the MUMOK”, изложба на американски поп-арт от 60те, както и “Суета” (Vanity) експозиция на модна фотография от 1920те до днес в Кунстхале (Kunsthalle), но вече се сдрачаваше и ни предстоеше вървене обратно до хотела.
globexpress 