о-в Джеджу (Jeju): Планински преход (и малко кимчи) за закуска и плаж за разкош

THIS POSTING IN ENGLISH

Светлината на сутрешното слънце едва беше започнала да се процежда през завесите на прозорците, когато вибрацията на телефонната аларма ме раздруса безцеремонно. Hubs и Мис З. продължаваха да похъркват в синхрон, но, аз амбицирана да не пропускам половината ден (както обикновено се случва, когато пътуваме) събрах воля и изпълзях от леглото. Докато останалата част от семейството се радваше на разкрасителен сън, аз планирах да наблегна на утрешна физзарядка с разходка в планината. Но не от лежерно-насладително-протяжен тип, а така прип прип в галоп, да видим защо националният парк Hallasan и едноименната планина са сред топ забележителностите на Джеджу.

Е, бързах, бързах, но не бързах достатъчно, че да пропусна закуската. Предната вечер си легнахме с бебето; бяхме твърде изтощени, за да излизаме на вечеря, та гризнахме, каквото имаше под ръка (чипс и шоколадови бонбони!) и айде в леглото. В следствие на което енергийните ми ресурси бяха съвсем на червено таз ранна утрин. Закуската беше още по-екзотична – сърбах супа от листа и корени и си бодвах люто кисело зеле (кимчи) като гарнитура към омлета. За незапознатите с корейската кухня, кимчи е колективното название на всякакви ферментирали зеленчуци (туршии) в пикантна саламура с характерен аромат…Мда, денят определено изглеждаше по-добър на пълен стомах.

Придвижих се до Йеонгсил – най-късият маршрут до върха – с такси – 25 мин по часовник с шофьор, който не говореше английски. Пак си припомних колко ми е тъжно, че не можахме да наемем кола; трябваше да се разделя с общо 50 хиляди уона (около 50 щ.д. отиване и връщане) за разходката. Но други алтернативи не съществуваха, така че сключих мир със пестеливото ми ‘аз’ и преглътнах и тоз транспортен разход.

(В помощ на тези, които мислях да посетят Джеджу някой ден: освен ако таксито не е под наем за цял ден, цените на отделните отсечки са съобразени с разстоянията и на практика е все едно и също дали шофьорът ще пусне таксиметровия апарат или не. В моят случай, тарифите бяха договорени чрез хотела – имат си книга и ценоразпис за всяка дестинация.)

В стремежа си да спестя време, избрах Йеонгсил (Yeongsil) като най-директния начин до връх Halla, има няма 4 километра. Дето се казва – ‘колко му е’! Първият километър минава през гориста местност със собствена температурна зона. Денят по принцип беше слънчев и топъл, но под дебелата сянка на високите дървета си беше откровено студено. Благоразумно бях взела пуловер, но ми се искаше да е яке пък и с качулка, ако можеше.

В началото беше заблуждаващо лесно – права дървена пътечка, гладка, равна, идеална за изнежените ми крайници… Вървиш 5-10 метра, изкачваш 2-3 стъпала за тонус. И после пак. Не продължи прекалено дълго. Нямаше и половин километър, когато от много ходене и малко изкачване (не)усетно преминах в режим много изкачване и никакво ходене. Йеонгсил едва ли ще се отрази на някой заклет български планинар, но за люде със синдром на атлетическа недостатъчност, е дъхоспиращо упражнение в най-буквалния смисъл на думата.На около 1/3 от пътя, след няколко кратки отсечки, които минах на 4 крака, най-после се видя края на гората. Но не и края на нон-стоп Stairmaster приключението. Честно казано, бях готова да се откажа не веднъж и дваж, но кратки поспирания тук и там се отразиха добре на мотивацията. Освен това гледката отвисоко ставаше все по-красива и вдъхновението ме дърпаше нагоре.

 Най-високата части на Hallasan, нетипично за повечето планински върхове, са почти равни, с лек наклон. Следователно, преди последният километър от прехода, като награда за добре свършена работа, стълбите просто изчезнаха. Не ходих, а направо летях чак до заслоните на Witseoreum.Не че имаше кой знае какво да се види – няколкото постройки бяха празни и очевидно построени с цел да служат за подслон при неудачни климатични условия. Там бяха и тоалетните плюс нещо като дюкянче, където продаваха предимно вода. Група корейци седяха на пейката и похапваха сандвичи, а аз се оглеждах с недоволство, защото се оказа, че не съм там, където очаквах.По някаква причина, бях останала с (очевидно грешното) впечатление, че Йеонгсил ще ме отведе право да кратерното езеро на върха, но изглежда съм пропуснала нещо в проучванията си. Ето блог на един човек, който е чел туристическите справочници по-внимателно, има и няколко снимки, за тези, които не са на ‘ти’ с английския.

Пътят надолу беше съвсем друго изживяване – отрази се леко на сърдечния ми тонус, и изключително натоварващо на долните крайници. С доза срам признавам, че тези два и половина часа поход в Халласан се оказаха най-сериозното ми физическо натоварване от много време насам и ги изстрадах с всеки мускул и всяка костица на тялото.

Обратно в хотела вече, събрахме набързо багажа (човек става виртуоз, когато се наложи да сменя хотели през ден) и се изселихме тъкмо навреме преди крайният час за освобождаване. След толкова инвестиции в такси индустрията на Джеджу, беше приятно да се повозим евтино на автобуса до летището (едва някакви си 3 хиляди уона). Няма да се оплаквам от логистиката с придвижването до спирката; който пътува с бебе и носи куфари и чанти за 2 семейства, трябва да си носи последствията без да мрънка.

Та ние се бяхме запътили към летището рано -рано, с надеждата да чекираме багажа, за да можем да отскочим до парка Халим (Hallim) преди да отлетим за Сеул с късния вечерния полет. Притеснявах се, че няма да приемат куфарите повече от 6 часа преди заминаване, ноооо… заминаването се оказа по-близко във времето, отколкото очаквахме. Очевидно бях забравила за кога съм направила резервацията ни, и листът на пътници, в който всъщност присъствахме, беше за полета в 17ч, а не в 21ч.

За щастие, полетите между Джеджу и Сеул са толкова многобройни, че логистично въздушният транспорт между двете дестинации е организиран подобно на автобусния или влаковия. Всички авиолинии, които обслужват този маршрут, имат гишета за билети на летището и много хора купуват местата си в последния момент. Което пък означава, че самолетите разполагат със свободни седалки непосредствено преди полетите, благодарение на което бяхме в състояние безпроблемно (и безплатно) да сменим резервацията си за по-късния полет, на който всъщност мислехме че сме. Объркана работа, но пък с щастлив край! Заминава директно в графата ‘успещни летищни истории’. Даже чекирахме и багажа.

Олекна ни, но не достатъчно. Ръчният багаж (а той как тежиии) си беше още с нас, и ето ти виж един добър повод пак да се метнем на таксито. Имах някакви надежди, че ще минем евтино с автобус до Халим Парк, но ни информираха (на Информация) че директен такъв нямало. Нямаше как, нови 15 хиляди уона за 20 минути возене (по ‘две’ за отиване и връщане) ни позволиха да се поразмотаем из най-известния плаж на Джеджу. Плаж ли казах?

Ами да. До парка така и не стигнахме. Мис З. беше уморена и си искаше спокойствието. А на нас не ни се носеха ръчните чанти на гръб през Халим. Видя ни се удачно просто да полежим на плажа.

Плажът Hyeopjae (협재 해수욕장) се намира точно срещу Hallim. Подходящ за семейства с деца, поради плитката брегова ивица. Разполага с душове и тоалетни, заобиколен от малки семейни хотелчета, ресторанти и къмпинг. В туристическите брошури и в интернет се рекламира като тропическо райско кътче с бели пясъци и тюркоазените води, но наживо гледката сякаш беше малко по-прозаична.Няколко седмици преди това ни пътуване моята приятелка Д., щастливо омъжена в Сеул, сподели във фейсбуук снимките си от корейски плаж, който бяха посетили семейно. Гледката беше почти сюрреалистична – плажуващите правеха всичко, което се очаква от един човек на плажа, само че повечето, вместо в бански костюми, бяха облежени в ежедневните си дрехи. Е, сега и на нас се отдаде възможност да наблюдаваме това явление от първа ръка.И още няколко снимки, които сами разказват:Романтично се сбогувахме с Джеджу на плажа, по залез слънце, после си грабнахме чантичките, таксито и обратно на летището за полета на Asiana до Сеул

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: