о-в Джеджу (Jeju): през прозореца на таксито…

THIS POSTING IN ENGLISH

Няколко са начините, по които човек може да разгледа Джеджу; като най-удобният безспорно е със собствен транспорт или по-точно с кола под наем. В противоположната част на транспортния спектрум стоят междуградските автобуси; въпреки сравнително добре развитата мрежа от маршрути на ‘народни’ цени, този метод на обикаляне може да бъде полезен единствено на хора с гъвкава програма и неограничено време. По очевидни прични с градски транспорт може да се стигне само до определени места, но ако се комбинира с туристически преходи по многобройните пътеки на острова (т.нар Olle Trails) се превръща в идеалният начин за докосване до природната красота на Джеджу.  Организираните турове са подходяща алтернатива за ‚ваканционно летуващите‘, които по правило избягват стреса от планирането и предпочитат други да правят това вместо тях. Yeha Tour (един от най-популярните тур-оператори) предлага целодневни екскурзии на английски шест пъти в седмицата с два основни маршрута, покриващи съответно западната или източната част на Джеджу. Цената за двама обаче (158 хиляди уона) е на практика по-висока от дневният наем за такси, което обяснява напливът на туристи, търсещи услугите на таксиметрови шофьори в рамките на острова.

Когато претърсвах интернет за информация във връзка с наемането на такси в Джеджу, попадах няколкократно на силно препоръчвания г-н Уон (Won). Със здравословна доза скептицизъм и щипка недоверие споделям координатите, които намерих: maarooii@yahoo.co.kr, домашен: 064.752.2303, мобилен: 010.3697.2303;  владее английски, китайски и японски. Още в деня, в който стана ясно, че няма да можем да шофираме на Джеджу се опитахме да резервираме (по имейл) г-н Уон, но за жалост, той се оказа зает на датате, които ни трябваха. Бързият му отговор обаче приемам като добро професионално отношение и ми се струва, че поне част от похвалите в Трипадвайзър са съвсем легититимни.

Дори и без предварителна уговорка успяхме да резервираме такси лесно и бързо чрез рецепцията на хотела. Цените, които ни представиха и на летището и в хотела – 120000 уона, бяха малко по-високи от цитираните в интернет (100хил), но разбрах, че към момента (май 2012) услугата е отбелязала ново поскъпване – вече 140 хил уона. Шофьорите, които не говорят английски (ама нито дума… и също така не четат латиница) вървят 30-40 хил уона по-евтино, но опитът ми в тази част на Азия показва, че недоразуменията в следствие на езиковата бариера е добре да бъдат спестени, когато времето е кът. Нашият човек, приятен мъж  на около 50  години, прилежно докаран в синя униформа, поназнайваше достатъчно, за да се разбираме с кратки фрази, но по правило разгръщахме корейския вариант на картата на Джеджу, защото си личеше, че се затруднява с английската. Самото такси, макар и по-стар модел, беше чисто и имаше вид на добре поддържан автомобил. Доколкото разбирам ‚черните таксита‘ в Корея се считат за ‚премиум‘ таксита по всички изброени по-горе причини. В уреченият ден, дойдоха да ни вземат от хотела точно в 10 сутринта. Инсталирахме стола за кола на Мис З. и с леко закъснение тръгнахме по маршрута, който избрахме с напътствията на нашият шофьор.

Първата дестинация в списъка беше Халасан (Hallasan), най-високият връх на Джеджу; наивно имах някакви надежди да покрием една от четирите пътеки, които отиват към върха (най-кратката). Шофьорът бързо охлади и без друго малкото ентусиазъм, с предсказанието си, че цялата процедура ще ни отнеме поне 4 часа. И все пак решихме да се пробваме; Hubs нарами мис З. в ‚кенгуруто‘ и се метнахме по стълбите нагоре през гората. Десет минути по-късно бодрата му стъпка взе да увяхва под добавената тежест на бебето и започна да го тегли в обратната посока. Аз не настоях да продължим, бяхме наели таксито само за 8 часа и не ми се стори разумно да загубим половината време в преходи. Щях евентуално да се върна сама на следващия ден за нов опит…

Сангумбури кратер (Sangumburi, 산굼부리) – обрасъл с растителност вулканичен кратер с диаметър около 2 км и дълбочина 100 м, намиращ се в югоизточната страна на Джеджу.  Входът е 3000 уона, работно време 8:30- 17:30 / 18:30 през лятото.  Изглеждаше като да сме единствените посетители, докато не дойдоха 7-8 автобуса, от които се изсипаха цяло училище (а може би две!) със средношколци. Попаднахме и на една групичка с мъници, явно ученическите екскурзии тип ‚опознай страната, за да я обикнеш‘ са добре заложени в учебната програма на децата в Южна Корея.Kратерът сам по себе си може да бъде визуално оценен само от въздуха; твърде широк  и дълбок е, за да се побере дори и частично в поглед от земята. Но очите не остават празни – цялата местност е красива и зелена, с изобилие от ботанически видове – акации, магнолиеви дървета, кленове и т.нар. mountain strawberry tree, което на български се превежда със звучното название кумарка…От Сангумбури се открива чудесна гледка към Халасан, най-високият връх на Джеджу, макар, че точно в този ден планината беше потънала в облаци и не можахме да видим характерният профил на върха (плато, наклонено на една страна).За щастие не беше проблем да ползваме бебешката количка тук; с изключение на няколкото стълби в началото, останалите пътеки са покрити с дупчеста гумена повърхност, подходяща за всички посетители с ограничена мобилност. На места дупките бяха започнали да буренясват, но няколко жени, които щателно изскубваха излишната растителност, вече привеждаха пътеките в прилежно ‚окосен‘ вид. Не можах да си обясня необходимостта от толкова ръчен труд при наличието на всякакви химически препарати против бурени… Интересно е облеклото, което жените бяха избрали за сравнително топлия ден (24-5Ц градуса на сянка) – тела, изцяло покрити с дрехи и лица, прилежно засенчени от широкополи шапки. Предполагам, че това се дължи на културна особеност в Корея (а и в някои други азиатски страни), според която бялата кожа е предпочитана от тази с тен и като следствие всяко излагане на слънце е крайно нежелателно.Обиколихме местността за 30тина минути и тъй като не остана много за гледане, решихме да се отправим към следващата ни спирка. По пътя към паркинга, мис З. попадна в кръгозора на група ученички и за по малко от пет минути се оказахме буквално заобиколени от една постоянна група от 10тина деца, всяко от което чакаше ред да щипне и да си поиграе с нея. Още поне 50тина момиченца на видима възраст около 10-12 години идваха и си отиваха, радваха се на мис. З, възклицаваха, бърбореха нещо на корейски и цъкаха с език. Очевидно популярността на нашата малка пътешественичка беше стигнала невиждани висоти; тя пък, доволна от вниманието, раздаваше усмивки с необичайна щедрост. 

Биджарим (Bijarim Forest) – Най-голямата по рода си гора в света – тук могат да се видят над 2000 индийски орехЧЕТА, корекция: орехИЩА, имайки предвид, че възрастта на повечето дървета е от 300 до 800 години. Преди десетина години през гората е направена добре маркирана пътека, за улеснение на всички посетители, които искат да се насладят на Биджарим без предварителна подготовка и особени усилия.В средата на гората се намира най-старото дърво на територията Джеджу – поникнало за първи път преди около 800 години. Съвсем естествено точно то бе окичено с табелка ‚№0001‘ (останалите дървета също са номерирани).Когато проучвах забележителностите на Джеджу попаднах на красива снимка от Биджарим, която показваше местността в леко мистична светлина. Помислих си, че би било хубаво да посетим и да се порадваме лично на тази въздействаща атмосфера. В действителност обаче, Биджарим не се оказа нещо повече от място за приятна разходка, което за нетренираното ми око на човек без ботаническо образование, изглеждаше като всяка друга широколистна гора. Вървяхме около 20 минути, за да стигнем до ‘Хилядолетното дърво’, щракнахме си няколко снимки за спомен и се върнахме обратно към празния паркинг, където чакаше таксито.

Сеонгсан (Seongsan Ilchulbong) е връх в източния край на Джеджу, издигнал се от морското равнище преди няколко хиляди години в следствие на вулканично изригване. Сеонгсан получава името си (на български: “Връх на Изгрева”), от едновремешното вярване на островитяните населявали Джеджу, че всяка сутрин слънцето изгрява от вътрешността на кратера, разположен на върха. В наши дни, изкачването на Сеонгсан преди изгрев слънце се е превърнало в едно от нещата, които туристите се считат за длъжни да направят при посещението си на острова. Съответно часовете, през които Сеонгсан оперира са съобразени с тази особеност – отваря 1 час преди изгрев слънце и работи до 20/21ч през лятото. Четох мнения в интернет, обаче, че наблюдението на изгрева от Сеонгсан е до известна степен антикулминационно и в предвид сравнително скучния хоризонт в местността съм склонна да вярвам на това твърдение.

Сеонгсан е един от символите на острова и тази снимка, правена от самолет, може да се срещне във всеки туристически справочник, в който Джеджу се споменава. Мисля, че това е един малко несправедлив маркетингов подход, тъй като не съществуват оператори, които да предлагат туристически полети над Сеонгсан, а от нивото на морското равнище гледката съвсем не е толкова грандиозна.Входът за Сеонгсан се намира в рамките на селото със същото име. В услуга на многобройните посетители са отворили врати една шепа ресторанти с морска храна и непропорционално голям брой мини-маркети. Има даже и Dunkin Donuts, който по някаква причина ми изглеждаше съвсем не на място. Отказахме се от удоволствието да припкаме половин час до върха, защото мис З. беше задрямала и не искаме да я будим.

Сеопджикоджи (Seopjikoji) е живописна местност, в съседство със Сеонгсан, която е известна сред корейците като мястото, където местният телевизионен сериал “All In” е бил заснет. На снимката по-долу може да се види манастирът, където една от главните героини Мин Су Йеон е израстнала.Изобщо, оказва се Джеджу е толкова популярно място за снимки на корейски драми и игрални филми, че има специални турове за всички онези, които искат да вървят по следите на различните снимачни екипи.  Сеопджикоджи също се радваше на силен туристически поток, беше почти толкова населено, колкото и в района на Сеонгсан; почти невъзможно беше да направиш снимка без някой страничен човек да влезе в кадър (не, че има нещо лошо в това).

Чеонджийеон водопад (Cheonjiyeon) – в буквален превод от корейски името на водопада идва от “небе”, свързано със “земя”. Една от основните забележителности на на остров Джеджу. Тъй като се намираше най-близо до нашия хотел го оставихме за последно преди да се приберем. Но както често се случва с нас, бяхме поизостанали с времето и спирането ни там беше съвсем експедитивно – купихме билети (2000 уона), после 10 мин. пеша по озеленена пътека, щрак бърза снимка от ръка и бегом обратно до колата. Бяхме се разбрали да освободим шофьорът в 18ч и не бяхме готови да платим допълнителните такси, които следваха, ако задържим таксито след уговорените 8 астрономически часа.Като по чудо се прибрахме се само с 10 минути закъснение. Бях чела по интернет, че не е обичайно да се оставят бакшиши на таксиметровите шофьори в Южна Корея и че хората могат дори да се обидят от подобно отношение, но по някаква причина останах с впечатлението, че нашият човек остана разочарован от липсата на допълнително възнаграждение. Щеше да е добре, ако някой си беше направил труда да внесе малко яснота по въпроса…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: