о-в Джеджу (Jeju): От летището до Джунгмун (Jungmun) и наоколо

THIS POSTING IN ENGLISH

Остров Джеджу (Jeju-do, 제주도) е малък вулканичен остров (1,900кв. км) в най-южната част на Южна Корея. Поради местоположението си, островът се радва на по-топъл умерен, почти субтропичен климат и покрай тази си особеност се е превърнал в желана дестинация за почивка и меден месец за много корейци. Въпреки опитите за маркетинг на острова като “Хаваите на Корея”, климатично и географски той има малко общо с Хавайските острови в САЩ. Джеджу изглежда до голяма степен непознат на по-ширoкия свят; според една статия, на която попаднах в интернет, по-малко от 1 милион от 8те милиона посетители, стъпвали на острова през 2011 г. са били чужденци, предимно от китайски или японски произход.

Пътуването до Джеджу е по-скоро неудобно, освен ако не живеете в Южна Корея или няколкото градове на Китай или Япония, от които тръгват шепата директни полети до острова. Почти всички самолети за вътрешните южнокорейски дестинации оперират от Гимпо (Gimpo), а международните – от Инчеон (Incheon), така трансферът от чужбина през Сеул е свързан и със смяна на летището. Исках да избегна точно това излишно размотаване и внимателно планирах маршрута по такъв начин, че се оказахме на безболезнен 2.5ч директен полет от Токио до Джеджу с Корейските Авиолинии (Korean). Като всяко нещо и удобството си има цена, пожелаха 670 от моите долари (на човек, в едната посока!), но аз не си ги дадох. Вместо това, успях да купя всеки билет за 40тина щ.д. + 15,000 иначе силно-непотребните мили, които бях натрупала от полети на Делта Еърлайнс. Самолетът беше пълен (мисля, че беше Боинг 747 заради наличието на места в средата) и както изглежда при въпросните цени, Корейските авиолинии със сигурност си докарват добри приходи от този маршрут.  Не че има някакво значение, но бяхме единствените пътници от неазиатски произход на полета от Токио.  Мис З. изглежда впечатли с уникалния си външен вид и бе обект на ухажвания и пощипвания, както и на характерно цъкане с език от половината хора в самолета.

Пристигнахме около обяд; Джеду ни посрещна със синьо небе и топло време. Очакванията ми бяха за сравнително бедна и непретенциозна обстановка с аграрен оттенък, но изглежда съм пропуснала нещо, защото новото, модерно и средно- голямо летище определено ме изненада. Минахме бързо през имиграционните и митнически проверки, и не след дълго се оказахме в основната част на терминала.  Първоначалните ни планове бяха да наемеме кола, но след мистериозното изчезване на част от ръчния багаж, в който безрасъдно бяхме оставили международната шофьорска книжка, всичките ни планове пропаднаха и се наложи да съшиваме нови в движение. Пробвахме все пак да вземем колата от АВИС (AVIS), но очаквано служителките там учтиво отказаха да уважат резервацията ни (около 200USD за три дни под наем, икономична класа) без международната книжка.

Поради ред причини (хотел извън града, липса на достатъчно време за градски транспорт, бебе в компанията и тн) решихме, че ще наемем такси за цял ден поне за утрешния ден. Бях чела по форумите в Трипадвайзър, че подобна алтернатива е възможна, дори имах и имейл на препоръчвани шофьори, но ми отговориха, че са заети за дните, които бяхме там. Допитахме до информационното бюро на летището  и там ни цитираха цена от 120000 корейски уона (около 120 щ.д.) и ни осигуряваше англоговорящ шофьор за период от 8 часа. Ако не държахме на английския, можеше да минем и по-тънко – 70/80000 уона. Не беше неразумно много, а и нямахме голям избор, взехме телефоните на трима шофьори и се отправихме към стоянката за междуградски автобус №600, който трябваше да ни откара до хотела. Трансферът беше лесен и почти приятен – автобусите са новички и чистички, сорт ‘луксозни’, както ги наричат в България, вървят на 15-20 мин от ранна утрин до късна вечер. Багажът се товари и разтоварва от шофьора, билетчетата се купуват на място и струват 3000 уона, което е скромните 3 щ.д. на човек. Маршрутът на автобуса е Джеджу – Сеогуипо (Seogwipo), а пътят до Джунгмун отнема около 50 мин каране по идеален асфалт сред крайпътна зеленина с полирания вид на посещавана туристическа дестинация.Jeju Special Autonomous ProvinceЧекирахме се в хотела бързо и безболезнено; след Токио беше истинско облекчение да разговаряме (и да ни разбират) на английски. Чрез хотела резервирахме и такси за утрешната обиколка; цената беше същата като предложената на летището – 120000 уона за 8 часа – успокоявах се, че излиза почти колкото колата под наем… Късния следобед решихме да се поразходим из района на Джунгмун; така или иначе това беше най-далечното място, докъдето можехме да стигнем без личен транспорт. Въпреки съществуващите тротоари, пешеходците не бяха много (да не кажа, че нямаше изобщо). Явно сме изглеждали толкова не на място, че всяко подминаващо такси спираше и шофьорите учтиво предлагаха да ни закарат. Джунгмун не е населено място в традиционния смисъл на думата; по-скоро нещо като курорт, но без частни домове, само десетина хотела, няколко ресторанта, магазин (7-11) и няколко местни атракции:

Cheonjeyeon (천제연 폭포) – водопад от три каскади, заобиколен от широколистна гора. Дълго време си мислих, че този водопад е всъщност друг водопад, намиращ се също наблизо – Cheonjiyeon, подведена от объркващо еднаквото име. Вървяхме около 20 минути от хотела и лесно намерихме входа, особено с помощта на картата, която бяхме взели още от информационното бюро на летището. Опитахме се да влезем с бебето, но на касата ни казаха, че има 20-тина минути преход (в едната посока) до самия водопад и пътят не е пригоден за количка. Освен това оставаше по-малко от час до края на работното време, така че се наложи да пропуснем. За любопитните намерих този блог, в който има снимки от Cheonjeyeon (включвам го, защото не е лесно да се открие информация на английски за Джеджу)

Yeomiji (여미지 식 물관) – голяма закрита ботаническа градина, обособена на части, в които могат да се видят различни сортове кактуси, тропически плодове, цветя, водни лилии… В Yeomiji са събрани общо над 2000 вида редки растения и 1700 вида цветя и дървета. Има също и няколко градини на открито, съответно от японски, италиански, френски и корейски тип. Подобен тип градини са предпочитана от корейците обстановка за отдих и отмора. Yeomiji се намира в непосредствена близост до входа на Cheonjeyeon. Тъй като не посетихме и него, давам връзка към блога на някой, който е.

Jungmun  (중문 해수욕장) – единственият плаж на курортаПлажната ивица не е особено дълга, може би около половин километър и съдейки по снимките в интернет, на плажа може да стане доста населено по време на високия туристически сезон . Когато ние отидохме обаче, имаше само няколко позакъснели групи от хора; вече беше към края на деня, а и септември вече се води нисък сезон. Бях приятно изненадана от наличието на плажни съоръжения и удобства като чистички тоалетни и душове (за които по спомен май се плащаше някаква символична сума). Изобщо…цивилизована работа. Имаше дървена пътека, която заобикаляше плажа по високата част зад ивицата, но така и не стигнахме до другия и край (вероятно пряк път до района с нашия хотел), защото имаше твърде много стълби за бебешката ни количка. Джеджу е центърът на Корея за необичайни тематични паркове, и специализирани музеи. Джунгмун може да се похвали, като домакин на няколко от тях:

Ripley Believe it or Not Museum (Рипли Вярваш или Не …ама и превод!), отворил съвсем наскоро врати, е построен от щадящи околната среда материали, с нетрадиционен екстериор, напомнящ робот. В музея има скулптурен парк, ‘тайна’ градина и няколко тематични галерии с различни експонати, от нетрадиционни предмети до исторически артефакти. Сред тях: най-големият кичур в света от косата на Елвис Пресли и парче от Берлинската стена!Музей на Плюшените Мечки (Teddy Bear Museum) – Преди Джеду, не ми беше минавало през ума, че  един музей, посветен на играчки, и то конкретно на мечки-играчки а) може да бъде основан изобщо и б) ще има достатъчно хора, желаещи да го посетят, за да може да просъществува. Оказва се, бизнесът върви неочаквано добре, тъй като всъщност не един, а цели два такива музея са отворили врати за посетители на територията на Джеджу. Прави впечатление, че някаква странна паралелност съществува на острова – с два конкурентни варианта на еднакви  атракции – съответно в районите на Джеджу-град или Seogwipo: секс музеии (Love Land), чаени ферми музеи, стъклени музеи, етнографски музеи, и разбира се – плюшени мечки – музеи. Тъй като и двамата с Hubs сме надраснали възрастта, с която се забавляваме с плюшени играчки, пропуснахме и този музей. Но беше интересно да разгледам виртуалната разходка в този блог.

В околността на хотела имаше и няколко ресторанта – един корейски и един китайски. В ранния следобед, когато се завъртяхме там, нямаше никакви хора, но влязохме да погледнем менюто за всеки случай. При все, че разлиствахме английската версия, наименованията на повечето ястия ми бяха непонятни; на снимките изглеждаше вкусно обаче… Направи ми впечатление, че цените в ресторантите на Jungmun (включително и тези в хотела) са доста високи в сравнение с други подобни места, да речем, в Сеул или в Западна Европа.

Полезни връзки:

Джеджу – официален уебсайт
За живота на най-големият остров в Южна Корея
Друг добър блог за живота на Джеджу
Една снимка на ден – фоторазходка из Джеджу

Advertisements
2 comments
  1. Малък скрит диамант! Мерси, че сподели :-)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: