Токио: Последната дълга разходка до Асакуса и проливен дъжд в Шибуя

THIS POSTING IN ENGLISH

Асакуса (Asakusa, 浅草) е едно от малкото останали местенца в Японската столица, където посетителите и все още могат да се докоснат до атмосферата на стария Токио. В продължение на векове кварталът  е бил център на развлеченията и удоволствията, където гейшите са предлагали своите изтънчени услуги, а традиционните кабуки театри (kabuki, 歌舞伎) са изнасяли пищните си представления. В началото на 20ти век тук се е появил и първият киносалон на Япония – Денкикан (Denkikan, 電気館), който бързо се превръща в символ на своето време. През Втората Световна Война, Асакуса претърпява сериозни поражения в следствие на американските самолетни бомбандировки, но сградите и улиците биват изцяло възстановени в рамките на десетина години по-късно. За съжаление обаче, Асакуса не успява да възвърне реномето си на ключов развлекателен център  и в наше време името му се асоциира най-вече като мястото, където се намира Сенсоджи (, Sensōji, 浅草寺), най-старият храм на Токио, датиращ от 7ми век.Всъщност този будистки храм, както и всичко останало в околността му, същно бива разрушен след въздушните нападения над Токио през 1945 и сегашният му вид е в резултат на цялостна реконструкция по модел на първоначалната сграда. За разлика от останалата част на Асакуса, районът около Сенсоджи все още се радва на постоянни тълпи от посетители, които идват  да разгледат храма или да се разходят по съседните улички в търсене на традиционни стоки и храна. Атмосферата в останалата част на Асакуса е значително по-спокойна и тиха, а хората по улиците – доста по-малко. Идеалният начин да се посети този район на Токио е чрез линия Гинза на метрото (Ginza Subway Line). Идващите от Шинжуку първо трябва да се повозят на оранжевата Чуо линия (JR Chuo Line) до станция Канда (Kanda), където да сменят с линия Гинза до станция Асакуса.

Географски, Асакуса се намира в северо-източната част на централен Токио и поради близостта си до Уено парк логично може да се комбинира в туристическа обиколка, включваща и посещение на парка . Така поне направихме ние и за по-просто решихме да извървим пеша пътят от Уено. Проблемът с подобни начинания в непознати местности е не крайното откриване на обекта, а това, че потенциалното разстояние до него бързо може да се удвои, ако включим и разходките в погрешна посока. Горе долу това се случи и с нас; след като излязохме от пределите на Амейоко се оказахме доста по на юг от очакваното и двете мили планирана разходка се превърнаха в четири.

Придържахме се към главните артерии на района; пейзажът наоколо беше съставен предимно от редица непретенциозни магазинчета, ресторанти и второкласни офиси, приютени в основите на сравнително ниски сгради. Нямаше много хора по улиците, най-често срещахме деца, които се прибираха от училище, или поне така предположихме съдейки по това, че носеха униформи.Бърза справка с Уикипедия казва, че училищните униформи са популярен избор както на държавните, така и на частните образователни институции в Япония.

Горната снимка също ми даде повод да се поровя и за информация по отношение на широкото потребление на хирургични маски, което първо забелязах в самолета и на летището, а после и по улиците на Токио. Оказва се, логично, че повечето хора слагат маски, за да предпазят себе си и околните от прилепчиви бацили и нагли вируси. Някои могат да отидат още по-напред в старанието си като се ‘покриват’ превантивно, в защита срещу всякакви въображаеми и не-толкова-въображаеми вредности, потенциално плуващи из въздуха.

Докато си говорим за културни особености, следва да споделя и небивало популярната сред японските девойки поза за снимки с два вдигнати пръста, образуващи латинско V (т. нар. V-sign). Малко по-вдигнати ръце и са готови за агитационен плакат на СДС от 1991ва…По пътят за Сенсоджи минахме покрай Каппабаши (合羽橋 or kitchen town). Каппабаши е търговска улица, събрала накуп няколко десетки магазина, предлагащи стоки от А до Я  в услуга на ресторантския бизнес – от бъркалките и похлупаците до пластмасовите имитации на храна за витрините и червените фенери за декорация. Когато най-сетне стигнахме до Сенсоджи, краката ми вече сдаваха багажа и ме беше обзела неотложна нужда да поседна. За щастие до ‘вратата на Хозомон’ (Hozomon gate) имаше нещо като градинка с пейки. Бяха гъсто населени, но ние като по-напористи успяхме да усвоим едно ъгълче за двама. Докато отмаряхме извадих камерата да пощракам наоколо, вече се стъмняваше и скоро нямаше да става за снимки.  Дъждът прекрати почивката ни без време; цял ден се канеше да вали, но този път сивото небе обещаваше повече от обикновените припръсквания. Преди да тръгнем обратно, минахме експресно през един от сувенирните магазини на Накамисе Дори (Nakamise dori) и се сдобихме с комплект елегантни клечки за хранене плюс една красива дървена кукла тип КиммиДолл. За щастие не се намокрихме особено по пътя към станция Уено (да, да, още две мили бонус за уморените ми крайници..), но следващата ни дестинация си остана неосъществена поради проливния дъжд там. Все пак слязохме на спирка Шибуя (Shibuya) и с риск да се изгубим по лабиринитите на огромната, кипяща от хора, станция, се разделих с Hubs и Мис З., за да мога да изляза навън. Оказах се на някакъв мост или надлез, засипвана от щедри кофи с вода, изливащи се от небето. Опитах се да щракна 2-3 пози за спомен, придържайки чадъра с едната ръка и камерата с другата и побързах да се прибера обратно към станцията.С този опит за разходка приключи нашата тридневна обиколка из Токио.

На следващия ден, не по-късно от 6 сутринта (мда…), ‘the Friendly Limousine Bus’ беше на линия, за да ни откара до летище Нарита, където щяхме да вземем следващия си полет до о-в Джеджу (Jeju Island), Южна Корея.Някой може ли да познае кои куфари са нашите?

Advertisements
2 comments
  1. хихи, май не беше задача с повишена трудност :)). Освен по детското столче могат да се познаят и по размера – извисяват се над останалия багаж.

  2. Rois said:

    Страхотни снимки, както винаги, и много интересно разказано! Куфарите с прикрепеното детско столче ли са вашите? :D

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: