Токио: Суши изживявания в Цукиджи. Разходка из Уено и пазара Амейоко.

THIS POSTING IN ENGLISH

Tokyo Metropolitan Central Wholesale Market, още известен като Цукиджи (築地市場, Tsukiji Shijō), е сред любимите ‘културни’ забележителности на чуждестранните посетители на Японската столица. Пазарът, който е един от най-големите в света, фукнционира като борса за морски продукти, месо, плодове и зеленчуци в рамките на целия Токийски мегаполис. Най-известното лице на Цукиджи обаче е това на ‘рибен пазар’, и по-специално на арена за прочутите търгове на риба тон, неволно преврънали се в зрелище за любопитни люде шест дни в седмицата. Необичайният интерес на публиката към този елемент от нещо толкова прозаично като дистрибуцията на риба, вероятно се дължи предимно на жаждата на туриста за истински, неподправени изживявания. Защото Цукиджи не е театър, а търговете на риба тон не са пиеса; те са напрегнати, емоционални и част от ИСТИНСКОТО търговско ежедневие на работещите там.

Всяка сутрин в 5:25 и 5:50 две групи от по 60 ентусиасти имат възможност да наблюдават как няколкостотин туловища риба тон сменят своите собственици. Поради.. хмм.. ранния час на събитието, предимство печелят всички новопристигнали туристи с разстроен биологичен часовник, които търсят забавление за часовете преди изгрев слънце. Както и тези с непреодолимо влечение към миризмата и гледката на риба в ранна утрин. Не зная дали има много такива, но е факт, че форумите и уеб страниците, посветени на Цукиджи, единодушно твърдят, че малко след 5 сутринта дневната квота от 120 човека е вече запълнена. Всъщност, популярността на търговете за риба тон е нарастнала до толкова, че в последните години се е налагало няколкократно да бъдат затваряни за посетители в рамките на няколкоседмични периоди. Най-точната информация за моментната благоразположеност на Цукиджи към туристите може да бъде намерена на страницата на борсата; винаги е добра идея да проверим преди да навием будилника за 3 сутринта.

Прилагам една от полезните карти на japan-guide.com, която илюстрира нагледно основните райони на Цукиджи:Тези, които по нещастни стечения на обстоятелствата са закъснели за търговете, могат да се поразходят на територията на Външния пазар (Outside market), където дюкянчета за търговия на дребно и суши ресторанти са отворили врати още от пет сутринта, в очакване на първите клиенти. Вътрешният пазар (Seafood Wholesale area) представлява голямо по площ, претъпкано хале със щандове, между които сноват купувачи и продавачи, колички и тегличи натоварени със стотици килограми риба и други морски дарове. В тази част на пазара кипи сериозно оживление ‘чак’ до осем сутринта, но достъпът за посетители е разрешен едва след девет, когато търговските дела за деня отиват към приключване. Това ограничени се е наложило в следствие на непредвидено големия брой любознателни (и похвално ранобудни) посетители, които в своето търсене на развлечение, сериозно могат да затруднят операциите на работещите из Цукиджи. Тихичко обаче ще споделя за уеб страницата на един неофициален гид, който в общи линии твърди, че ограниченията за достъп не са непреодолими стига да си ‘малко перде’ и да се ‘правиш на ударен’, следвайки няколко основни правила.

Преди да отпътуваме за Япония доста почетох за Цукиджи. Подплатих ексел-ската си таблица с доволно количество детайли, както за търговете на риба тон, така и за другите аспекти на известния пазар. Туристическото ми ‘аз’ се вълнуваше; очаквах да стана свидетел на уникални неподправени моменти, с които животът едва ли щеше да ме срещне втори път! Е, някъде там в подсъзнанието подтиснат гласец ми напомняше, че три сутринта е по-близко до моят час на лягане, отколкото този на събуждане. Аз бързо го отпращах с довода, че три дни след пристигане биологичният ми часовник нямаше все още да е настигнал времевия пояс на Токио.

Вероятно прави впечатление, че в последният параграф става въпрос за ‘мен’, а не ‘нас’. Hubs и Мис З. не бяха планирани като участници в посещението на Цукиджи по две причини: (1) бебешките колички (и бебета) са подчертано нежелани навсякъде на територията на пазара и (2) Мис З. трябваше да понавакса часовете изгубен сън по време на дългият полет от Европа и последвалите трансфери из Токио. Hubs изяви желание да прави компания на бебето; каза, че обича суши, но не държи да наблюдава стъпките от пътешествието му до масата.

След толкова проучвания и планове, това, което всъщност се случи е учудващо анти-кулминационно. В понеделника, който бях планирала за Цукиджи, нервният звън на будилник ме раздруса в три през нощта. Четири часа бяха минали от първите ми стъпки в царството на съня преди отново да се озова на ръба на леглото. Само че този път гледах полузаспала в една точка и размишлявах…

… градският транспорт в Токио не работи по това време на деня. Трябва да взема такси. Ще ми струва около 4,000 йени, това са 50 долара! а Цукиджи е просто един пазар на риба, дали си заслужава?!

…освен това! Ще е кофти, ако се излъжа да тръгна, а не стигна навреме за търговете. Регистрацията за посетители започва в пет сутринта, но съм чела, че има разни ентусиасти, които са сформирали опашка ехей още по-рано!

…а дори и да се доредя, какво ще стане, ако не ми разрешат да снимам? Това би ме съкрушило! В крайна сметка така и не разбрах може ли или не може – на едно място пише, че само светкавиците са забранени, на друго – и фотоапаратите…

От тежките мисли главата ми натежа още повече и някак естествено се оказах отново полегнала. Шест часа по-късно, въоръжена с нов ентусиазъм, вече се подготвях за летящ старт към Цукиджи. От Шинджуку дотам най-лесно се стига с линия Оедо на метрото (Oedo Subway Line), но предпочетох да взема линия Йаманоте (JR Yamanote Line, с която обиколихме всички ключови райони на Токио) до Шимбаши, което предполагаше едни допълнителни 15-20 мин разходка до територията на пазара (карта в този постинг)Шимбаши беше придобил чувствително по-различен облик в сравнение с вчера, когато улиците бяха опустели и днес, когато забързани мъже в бели ризи бяха завладели тротоарите пред офис сградите.Някъде около 10:30 сутринта благополучно се озовах пред главният вход на Цукиджи. Експедитивно прекосих покритата част, подминавайки без да спирам малките открити магазинчета за плодове, зеленчуци, месо, подправки, ножове и всякакви готварско-кухненски приспособления. Бързах да отида ‘при рибата’, тази, голямата, която бях виждала по снимките да разфасоват с еднометрови ножове и която се водеше основна атракция на пазара в Цукиджи. Повъртях се доста. Но рибите ги нямаше – ни големи, ни малки. Не ми се искаше да вярвам, но пътеводителите бяха прави – в 11 сутринта, пазарът на риба беше приключил своята основна дейност. Дузина електрокари все още сновяха напред назад по последни задачи със скорост, по-висока от безопасната. Бях чела, че на територията на пазара, предимство имат те, затова усърдно внимавах да се придържам към пешеходните зони. Опитах се да щракна и няколко снимки; обективът ми срещна предимно безразличие, но и намигване с усмивка тук таме.За щастие освен с търговете на риба тон, Цукиджи привлича посетители и със своите суши ресторанти, които имат уникалното предимство да купуват най-прясната риба директно от рибената борса на няколко крачки оттам. Естествено някои ресторанти са по-добри от други; Sushi Dai и Daiwa-Zushi са имената на тези, които неизменно присъстваха в списъка с препоръчаните из нета. Не беше нужно да запаметявам тяхното местоположение, дългата опашка от чакащи се оказа чудесен барометър за популярност. За съжаление, никъде не предлагаха суши ‘за дома’, а опашката вървеше бавно, защото всяка група от хора трябваше да мине по своя ред – настанена, сервирана, нахранена. Тъкмо изчислявах как ми предстояха два-три часа гладно очакване на слънце, когато се загледах в менюто и установих, че виждам само сашими (парчета сурова риба, но без ориз).Попитах за суши и жената, отговорна за настаняването ме упъти към съседния ресторант. Там нямаше опашка, ура! и на този етап можех да видя само положителното в този факт. Влязох в малкото и тясно помещение, завоювано 3/4 от суши-барът и десетина високи столчета покрай него. Заех единственото свободно място и се загледах в предоставеното ми меню (на английски!) с картинки на всички суши разновидности, които се предлагаха там. Поръчах най-разнообразният им сет – тринадесет различни броя и два вида деликатесна риба тон (fatty tuna) за около 3,000 йени (40 щ.д.). Думите не стигат да опиша уникалният вкус и текстура на прясното и качествено суши! То не се дъвче, то се топи в устата! Всяко парченце на дървеният поднос бе празник не само за вкусовите ми рецептори, но и за душата ми на суши гастроном, разглезена в богатия на суши-ресторанти Ню Йорк, но невкусила до този миг подобно съвършенство. Сетих се да снимам едва след като бях преполвила сервираното. Това, което се вижда останало е парченце японски омлет (жълто), скарида (оранжево), змийорка (това с кафеникавия сос), морски таралеж (обвит с водорасло), лаврак (бяло), сьомга (сребристо), както и двете парченца риба тон (fatty tuna). В Япония, за най-качествено се смята месото от риба тон с най-високо съдържание на мазнина (fat), а ярко червената му разновидност, която най-често срещам в САЩ, е всъщност най-евтина.

Когато затворих вратата на ресторанта след себе си, почувствах искрено съжаление към Hubs, който не можа да сподели тази  част от разходката до Токио! След Цукиджи се отправих обратно по познатия път към хотела, където останалата част от семейството очакваше моето завръщане.

Следобедът бяхме планирали за Уено (Ueno). Това е един от големите паркове на Токио, който се намира точно до едноименната станция на влаковете на Japan Railways (JR). Очаквах, че ще бъде нещо подобно на Манхатънския Сентръл Парк, но се оказа, че двата парка нямат много общо.Ако трябва да сме честни, не прекарахме много време по алеите на Уено и не посетихме нито един от неговите храмове и музеи; вероятно по тази причина паркът ми се видя странно невдъхновяващ. Затова пък видяхме доста бездомни по пейките, както и техните палаткови лагери от сини найлони и талашитени стени. Нямаше нищо, което да заслужава снимане и извадих фотоапарата само веднъж – в района на езерото Шинобазу (Shinobazu) в южния край на парка.  Бентендо беше името на осмоъгълен храм посветен на Бентен, богинята на късмета, богатството, музиката и знанието. Езерото Шинобазу беше изцяло покрито с листата на лотус, който достига пикът на растежа си през лятото. Във водата, където можеше да се види изобщо, гръмжеше от риба.

В непосредствена близост до южният изход на Уено се намира Амейоко – група от търговски улици с пазарски облик и множество сергии, разположени по протяжение на минаващите отгоре релси на линия Йаманоте (Yamanote Line) между станции Уено и Окачимачи (Okachimachi).  Амейоко е един от малкото базари на открито в Токио.Това кръстовище се намира точно срещу изхода на парка. Спомням си, че го снимах, заради многоетажния гейм-център, който междувпрочем се радваше на сериозна посещаемост. Всъщност гейм-центърите явно са популярни в Токио, защото не беше първият, който привлече вниманието ми. Учудих се, защото наличието на Нинтендо и Уии, особено в ‘родината’ им, би трябвало да обезсмислят съществуването на специални заведения от геймърски тип.

Вдясно от гейм-центъра има тясна и къса уличка, която се влива директно в една от главните артерии на Амейоко. Грмурнахме се в реката от хора и започнахме да оглеждаме любопитно широкият спектърн на предлаганите стоки. Изборът беше голям – от дрехи, чанти, козметика до риба за суши, разни морски странности и подправки.Винаги сте искали да опитате сушени медузки? Е, сега вече знаете откъде можете да ги напазрувате.

Advertisements
2 comments
  1. това е такъв комплимент! благодаря, Роси =)

  2. Rossitca said:

    Много интересно :-) чакам следващия пост с нетърпение. Пишеш така увлекателно!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: