Токио: С аромат на ‘Неделя’ в Imperial Palace East Gardens

THIS POSTING IN ENGLISH

Както повечето големи градове, Токио изглежда малко по-различен през неделните дни. Примката на забързаното ежедневие се разхлабва леко, а пулсът на града се забавя в ритъма на спокойствието. Шепа улици, алчно заграбени шест дни седмично от коли и други превозни средства, са се превърнали, макар и само за няколко часа, в места за разходка и отдих за жителите на Токио.

За щастие, кофти прогнозата за дъжд не се сбъдна и успяхме да се насладим на една прекрасна неделя – слънчева, топла (е, може би малко по-топла, отколкото бихме поръчали на златната рибка) и не толкова влажна. Бяхме се запътили към парка към Imperial Palace East Gardens с добре оформена идея за това как ще прекараме един спокоен час, поседнали на една пейка, с морни крайници опънати в релакс позиция. Разбира се, в моите представи, бебето също беше в релакс позиция – спящо… Би било нечестно да се оплаквам от Мис З. , която е едно прекрасно пет месечно бебе, но за нещастие на нашите пътешественически души, тя не се оказа фен на съня по време на разходка в градски условия. Затова паркът, като оазис сред уличния шум, имаше обяснима притегателна сила за нас.

Слязохме на станция Токио (JR Yamanote Line) в ранния следобед и се оказахме в нещо като бизнес район – заобиколени от високи офис сгради. Тук там се мяркаше някой друг човек, поел в своята посока, но като цяло районът беше опустял; сградите бяха празни и заключени, а кафетата и ресторантите, окачени с табелки ‘затворено’. Този ‘пейзаж’ ми изглеждаше така познат, че не можех да се оттърва от чувството, че сме в някой от бизнес районите на среден или голям американски град. През уикенда, разбира се.

В контраст, паркът във външната част на Imperial Palace East Gardens напомняше без съмнение за това, че се намираме в Япония, с типичната и  архитектура и ландшафт. За разлика от парковете от горски тип с алеи и многовековни дървета сплели клони в тунел, с които сме свикнали в България, този парк-градина беше открит и просторен.Малкото тревни площи бяха заградени с ниски оградки, окичени със знаци ‘Не преминавай’. В случай, че (се правиш, че) не разбираш нито един от езиците на написаното, охраната на парка е винаги нащрек да обясни с красноречиво ръкомахане. Поне това се случи, когато видяхме разсеян китайски турист да търси необичайна фото-гледна точка от вътрешната страна на оградката.

Планирахме да се разходим из цялата градина на Imperial Palace East Gardens (皇居東御苑, Kōkyo Higashi Gyoen), но в крайна сметка решихме да пропуснем, тъй като бяхме на крак от сутринта, а и ни предстоеше още обикаляне пеш из града. Затова се оглеждахме за някакъв вид пейка още от самото ни влизане в парка, уви без особен успех. Не мога да си обясня този феномен, парк без пейка, но имайки предвид, че ни се случваше за трети път да търсим усилено място за присядане в един и същи ден, явно това е някаква особеност на Токио, с която ни предстоеше да се сблъскваме. Всъщност, ако трябва да съм наистина честна, първоначално видяхме нещо, което трябваше да дублира като пейка, а всъщност изглеждаше като полегнал цилиндър или керамичен дънер и в общи линии като нещо, което няма нито една хоризонтална част, ставаща за посядане. Пробвахме го, подходящ за подпиране, в най-добрия случай. За отмора – тц. Любопитните приканвам да погледнат втората снимка от началото на поста, в дъното в ляво.

Някъде там, в края на парка имаше и десетина човешки пейки. Зарадвахме им се много, въпреки, че нямаше нито една свободна. Повъртяхме се наоколо известно време и с ястребов замах окупирахме първото освободило се ъгълче. Hubs тържествено нахлупи шапка върху очите си и задряма, следвайки светлия пример на Мис З, а аз извадих дългия обектив, който да призная, ползвам и като бинокъл, и се отдадох на people watching (процес, през който обектът наблюдава хората наоколо без да взаимодейства с тях).

Направи ми впечатление, че джогингът беше много на почит; цели орди от хора по къси гащи и маратонки  бягаха по алеите и по затворената улица успоредна на парка. Подобно явление не би ме учудило в Щатите, но тук наблюдавах с интерес здравословно-спортния хъс, който жителите на Токио демонстрираха.Имаше и много хора на колелета, хора, четящи книги и хора, които просто се наслаждаваха на прекрасния неделен ден._____________________________________________________________________

Първоначалното ни желание беше да посетим Императорския дворец в Токио (Tokyo Imperial Palace), но за наш късмет, той не беше отворен през дните, в които бяхме там. Затова се ориентирахме към Източните Градини, които всъщност принадлежат на двореца и са част от неговата  обща площ. Там се намират и повечето административни сгради на двореца.

Градините са отворени от 9 до 16ч/17ч през лятото за посетители всеки ден от седмицата, освен петък, понеделник, и някои национални празници.  Входът е свободен и неограничен, за разлика от посещението на Императорския дворец, за който се иска специална пре-регистрация седмици по-рано. Според моите предварителни проучвания, Ninomaru Gardens e eдно от най-красивите кътчета в Императорските градини.

Така и така сме на императорска тема, ето го и линка за записване за посещение на самия императорски дворец.

Advertisements
4 comments
  1. мерси, Роси =)

  2. Rossitca said:

    Мислено се пренесох в този парк :-) Много хубаво зелено!

  3. интересно, не знаех, че и в Англия е така! В САЩ, пък и в други страни, където съм била, май не съм забелязала такъв дефицит. Може би сега ми правеше впечатление, защото трябваше да храня З. на три-четири часа и винаги бяхме затруднени с намирането на място.
    Моето обяснение е, че умишлено не слагат пейки на ключови туристически места, за да не улесняват бездомните. Там, където видяхме пейки, не беше особено приятно за посядане :))

  4. LadyDiDi said:

    Вчера се опитах да коментирам на английската версия, но имаше някакъв технически проблем… Тааа, искам да изкажа вузмущението си за пейките! Тук в Англия в повечето паркове е така – пейки липсват, но за сметка на зелените площи, които могат да се ползват. А другата крайност е подредени много пейки една до друга и всичките с послание към любим човек, който вече не е сред нас. Бррр…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: